Кристалите и религията - Нагръдникът на Аарон

Кристалите и религията - Нагръдникът на Аарон

Контактът ни с минерали и кристали е обединението от единиците енергии, които във Вселената са насочени към определена дейност на атомните структури. Всеки камък своето атомно движение – енергия, подчинени на атомната структура. В случай, че нашите вибрации съвпаднат с вибрациите на определен минерал или кристал, тогава се изгражда единна атомна структура – Кристалната решетка. Минерали и кристали имат феноменална памет, която приема и съхранява определени информации – вибрации, носещи се в пространството, подчинени на вторият закон на херметизма: „Принципа на съответствието-Каквото е горе това е и долу.”

 За да не настъпи недоразумение, би следвало да уточним: Нищо не става с магическа пръчица, нищо не става само със желание, става дума за излъчването на вибрации, които ни отварят към вселената. Всеки твори собствената си действителност – Ако осъзнаваш, че със собствената си мисъл можеш да градиш и рушиш, вече си истински творец! Същият е и процесът, когато имаме допир с камъните. Когато настроим своят мисловен модел с определени вибрации към даден камък, ние отправяме импулси, същите автоматически се приемат от минерала и отвръщат с обратни импулси, когато вибрациите влязат в синхрон – единна честота, тогава имаме явлението „сливане на кристалните решетки”.  Това явление, много добре е заложено в нагръдникът на Арон.

„Одеждите на първосвещеника бяха от скъпа материя и с красива изработка, както съответстваше на високия му пост. В допълнение към ленената дреха обикновеният свещеник носеше дреха в синьо, също изтъкана изцяло. Полите
й наоколо бяха украсени със златни звънчета и нарове от синьо, пурпурно
и алено. Отгоре бе ефодът, по-къса дреха, изработена от златно, синьо,
пурпурно и алено. Тя се препасваше с красиво изработен пояс в същите
цветове. Ефодът бе без ръкави, а на неговите избродирани със злато
презрамки бяха поставени два ониксови камъка, на които бяха написани
имената на дванайсетте израилеви племена.

Върху ефода бе нагръдникът, най-святата от свещеническите одежди. Той бе
изработен от същия материал като ефода. Имаше квадратна форма, бе голям,
около педя и висеше на раменете със син шнур, прикрепен на две златни
халки. Ръбът му бе съставен от различни скъпоценни камъни – същите,
които образуват 12-те основи на Божия град. Отвътре имаше 12 камъка,
поставени в злато и наредени в четири реда :

„И да закрепиш на него камъни, четири реда камъни,

ред сард, топаз и смарагд да е първият ред,

вторият ред: антракс, сапфир и диамант;

третият ред: лигирий, агат и аметист;

а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; да бъдат закрепени в златните си гнездица.

На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа.” – Изход 28 : 11 – 43. „

Камъните са подредени в четири реда, по специална схема и точно определени минерали. Според изследователят Ричардсън, въпросният нагръдник служи като комуникативен източник: 

„ Имало дълбоко скрит език или код в него като общуване на човек с човек. Тези, които са имали възможност да го носят, са го използвали като таен език, таен код, не само външно качество, а скрита символика.”  

Питагор счита за свещен Додекаедърът – дванадесетостеник.  Числото дванадесет има вибрациите на завършената форма на всички природни сили, съчетани с космичният ред. Както споменахме вече, камъните са били поставени в четири реда, защо? Защото схемата на подредбата дава възможност за вибрационни послания, по хоризонтал, вертикала и по ъглова линии.

 1. Първият камък на нагръдника е наричан одем, сардер, рубин. Древноеврейското име "одем" ясно сочи червения цвят. Сардерът се преценява като карнеол. Чак в някои по-късни редакции на Библията камъкът се нарича рубин, който едва ли би могъл да е включен в нагръдника. Историята на използването на рубина на територията на древните евреи започва много по-късно от времето на Изхода от Египет. Карнеолът от своя страна е широко използван в Древен Египет и Месопотамия, където му приписват магически и защитни свойства. Смятан е за камък на богинята Изида, въплъщаваща идеала за женственост и майчинство. Шумерите го свързват с богинята Ищар, евреите също ги имат за символичен женски камък. Върху него е гравирано името Рувим.

2. Вторият камък на нагръдника е питда. Тълкувателите смятат, че името произлиза от санскритското "пита" - жълт или огън, пламък. В почти всички преводи на Библията този камък фигурира като топаз. Трудно е да се каже кой жълт камък е бил използван в нагръдника, още повече че камъни с подобни признаци - цвят, блясък, прозрачност, са били обединявани под едно име в древни времена. Възможно е и думата питда да се тълкува неправилно. В писанията на древногръцкия историк Страбон и древноримския учен Плиний Стари под името "топаз" е описан камък със зелен цвят. В началото на ХХ в. на остров в Червено море са открити стари мини с жълто-зелени прозрачни камъни, които днес наричаме хризолит. Върху втория камък е изписано името на втория син на Яков - Симеон.

3. За трети камък  в нагръдника се посочва барекет, изумруд, смарагд. Има се предвид зелен камък. В древността са били легендарни мините на Клеопатра в Египет, от които добивали смарагди. Това название обаче е обединявало понятието за зелени камъни. Един от най-вероятните камъни на трето място в нагръдника може да е зелен фелдшпат, известен като амазонит. Той е често срещан в бижута и церемониални предмети, намерени в гробниците на Древен Египет. На камъка е изсечено името на Леви.

4. Четвъртият камък е наречен мофек, карбункул, антракс. Имената отразяват характерния цвят и в превод означават "въглища". Краткото описание на антракса, дадено от прочутия древногръцки учен Теофраст, позволява с голяма сигурност да се каже, че така са наричали граната. Имал е "цвят червен, а изложен на слънце, наподобявал горящи въглища". Въпреки това етимологията на древноеврейското название не е ясна и дава възможност за други тълкувания. В някои преводи камъкът е посочен като тюркоаз. Той е с небесносин цвят, а залежите му на Синайския полуостров са известни от древността. Широко е използван в украшенията на Египет и Месопотамия. Тюркоазът определено трябва да присъства в светите одежди на първосвещеника и вероятно е четвъртият камък в нагръдника. На него е изрязано името Юда, а знамето на това племе е било небесносиньо.

5. Петият камък в нагръдника е шапир или сапфир. Теофраст описва подробно този скъпоценен камък, като отбелязва неговата особеност - наличие на "златни точки". По тази причина мнозина учени еднозначно го идентифицират като лазурит (лапис лазули) - непрозрачен, тъмносин камък, най-добрите образци на който са обсипани със златисти кристалчета от пирит. Сапфирът е най-често споменаваният скъпоценен камък в различни стихове от Библията - 13 пъти. Според Епифаний на него е изсечено името на Дан - пети по реда на раждане син на Яков, според други интерпретации е името на петия син на Яков и девети по реда на раждане - Исахар.

6. Шестият камък  е яхалом на иврит. В някои преводи го наричат елмаз. Диамантът обаче не е бил известен на древните евреи и следователно не може да украсява дрехите на първосвещеника. Според Септуагинта и Вулгата шестият камък е бил "иаспис" - еквивалент на древноевройското "яшфе". Вариантите са това да означава яспис или нефрит. Едни го отнасят към коляното на Нефалим, други - на Завулон.

7. Седмият камък  на нагръдника е най-трудно да бъде определен. Гръцкото му име "лигурион" обикновено е тълкуван като "урината на рис". Теофраст го описва като жълт, от който са изрязвали печати, хладен и много прозрачен. Има много големи различия в превода на името: опал, кехлибар, хиацинт. Също много са и вариантите за отнасянето му към Израелевите племена: Гад, Дан или Йосиф.

8. Осмият камък  в нагръдника е "шебо" на древноеврейски - по името на държавата Саба (Шева) в южната част на Арабския полуостров, откъдето е Савската царица - днешен Йемен. В древни преводи винаги е сочен като "ахат", един от най-почитаните камъни в древността. Трудности възникват само от съотнасянето му към племената на Израел. Според едни отговаря на Асир, според други - на Нефалим, трети го приписват на Вениамин.

9. Деветият камък  в нагръдника е аметист, единодушни са всички автори. Името на иврит "ахлама" означава, че камъкът има свойство да потапя в сън и да внушава видения. Гръцкото му название "аметистос" подчертава, че пази от опияняване. Камъкът е с редкия лилав цвят с богати нюанси и има дълга история на употреба. Според Епифаний на него е издълбано името Исахар, други версии сочат Гад или Дан.

10. Десетият камък  "таршиш" почти навсякъде се превежда като хризолит. Това означава златокамен (от гръцки "хризос" - злато, и "литос" - камък). Древноеврейското име насочва към пристанищния град Таршиш, често споменаван в Библията, откъдето очевидно е бил доставян. Позоваването на жълтия цвят означава, че може да се има предвид и яспис или жълт кварц - цитрин. На камъка е гравирано името на десетия син на Яков - Завулон, има и варианти за Асир и Нефалим.

11. Единадесетият камък  е "шохам", обикновено превеждан като оникс. Среща се и като берил. Според Епифаний така е означаван син камък, известен днес като аквамарин. Някои изследователи оспорват това, тъй като при изработването на първия нагръдник аквамаринът едва ли е бил известен. Те предполагат, че може би става дума за малахит или тюркоаз. Древноеврейското название обаче навежда на оникс - ивичест халцедон, красив и здрав камък, използван в Древна Гърция за изработване на камеи. Върху 11-ия камък е издълбано името на Йосиф.

12. Дванадесетият камък на нагръдника е посочван като "яшпех", яспис или оникс. Според Вулгата пък е берил. Трудно е да се определи кой да бъде предпочетен. Може да бъде мраморен оникс, зелен яспис, тюркоаз, малахит. На него е гравирано името на последния син на Яков - Вениамин.

Коментари

Тази статия все още няма коментари

Остави коментар

Интересно

astro

Кристалите и религията - Нагръдникът на Аарон

Кристалите и религията - Нагръдникът на Аарон

Кристалите в Библията Кристалите в Библията 2017-04-19T06:15:00-04:00 Кристалите и религията - Нагръдникът на Аарон

Контактът ни с минерали и кристали е обединението от единиците енергии, които във Вселената са насочени към определена дейност на атомните структури. Всеки камък своето атомно движение – енергия, подчинени на атомната структура. В случай, че нашите вибрации съвпаднат с вибрациите на определен минерал или кристал, тогава се изгражда единна атомна структура – Кристалната решетка. Минерали и кристали имат феноменална памет, която приема и съхранява определени информации – вибрации, носещи се в пространството, подчинени на вторият закон на херметизма: „Принципа на съответствието-Каквото е горе това е и долу.”

 За да не настъпи недоразумение, би следвало да уточним: Нищо не става с магическа пръчица, нищо не става само със желание, става дума за излъчването на вибрации, които ни отварят към вселената. Всеки твори собствената си действителност – Ако осъзнаваш, че със собствената си мисъл можеш да градиш и рушиш, вече си истински творец! Същият е и процесът, когато имаме допир с камъните. Когато настроим своят мисловен модел с определени вибрации към даден камък, ние отправяме импулси, същите автоматически се приемат от минерала и отвръщат с обратни импулси, когато вибрациите влязат в синхрон – единна честота, тогава имаме явлението „сливане на кристалните решетки”.  Това явление, много добре е заложено в нагръдникът на Арон.

„Одеждите на първосвещеника бяха от скъпа материя и с красива изработка, както съответстваше на високия му пост. В допълнение към ленената дреха обикновеният свещеник носеше дреха в синьо, също изтъкана изцяло. Полите
й наоколо бяха украсени със златни звънчета и нарове от синьо, пурпурно
и алено. Отгоре бе ефодът, по-къса дреха, изработена от златно, синьо,
пурпурно и алено. Тя се препасваше с красиво изработен пояс в същите
цветове. Ефодът бе без ръкави, а на неговите избродирани със злато
презрамки бяха поставени два ониксови камъка, на които бяха написани
имената на дванайсетте израилеви племена.

Върху ефода бе нагръдникът, най-святата от свещеническите одежди. Той бе
изработен от същия материал като ефода. Имаше квадратна форма, бе голям,
около педя и висеше на раменете със син шнур, прикрепен на две златни
халки. Ръбът му бе съставен от различни скъпоценни камъни – същите,
които образуват 12-те основи на Божия град. Отвътре имаше 12 камъка,
поставени в злато и наредени в четири реда :

„И да закрепиш на него камъни, четири реда камъни,

ред сард, топаз и смарагд да е първият ред,

вторият ред: антракс, сапфир и диамант;

третият ред: лигирий, агат и аметист;

а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; да бъдат закрепени в златните си гнездица.

На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа.” – Изход 28 : 11 – 43. „

Камъните са подредени в четири реда, по специална схема и точно определени минерали. Според изследователят Ричардсън, въпросният нагръдник служи като комуникативен източник: 

„ Имало дълбоко скрит език или код в него като общуване на човек с човек. Тези, които са имали възможност да го носят, са го използвали като таен език, таен код, не само външно качество, а скрита символика.”  

Питагор счита за свещен Додекаедърът – дванадесетостеник.  Числото дванадесет има вибрациите на завършената форма на всички природни сили, съчетани с космичният ред. Както споменахме вече, камъните са били поставени в четири реда, защо? Защото схемата на подредбата дава възможност за вибрационни послания, по хоризонтал, вертикала и по ъглова линии.

 1. Първият камък на нагръдника е наричан одем, сардер, рубин. Древноеврейското име "одем" ясно сочи червения цвят. Сардерът се преценява като карнеол. Чак в някои по-късни редакции на Библията камъкът се нарича рубин, който едва ли би могъл да е включен в нагръдника. Историята на използването на рубина на територията на древните евреи започва много по-късно от времето на Изхода от Египет. Карнеолът от своя страна е широко използван в Древен Египет и Месопотамия, където му приписват магически и защитни свойства. Смятан е за камък на богинята Изида, въплъщаваща идеала за женственост и майчинство. Шумерите го свързват с богинята Ищар, евреите също ги имат за символичен женски камък. Върху него е гравирано името Рувим.

2. Вторият камък на нагръдника е питда. Тълкувателите смятат, че името произлиза от санскритското "пита" - жълт или огън, пламък. В почти всички преводи на Библията този камък фигурира като топаз. Трудно е да се каже кой жълт камък е бил използван в нагръдника, още повече че камъни с подобни признаци - цвят, блясък, прозрачност, са били обединявани под едно име в древни времена. Възможно е и думата питда да се тълкува неправилно. В писанията на древногръцкия историк Страбон и древноримския учен Плиний Стари под името "топаз" е описан камък със зелен цвят. В началото на ХХ в. на остров в Червено море са открити стари мини с жълто-зелени прозрачни камъни, които днес наричаме хризолит. Върху втория камък е изписано името на втория син на Яков - Симеон.

3. За трети камък  в нагръдника се посочва барекет, изумруд, смарагд. Има се предвид зелен камък. В древността са били легендарни мините на Клеопатра в Египет, от които добивали смарагди. Това название обаче е обединявало понятието за зелени камъни. Един от най-вероятните камъни на трето място в нагръдника може да е зелен фелдшпат, известен като амазонит. Той е често срещан в бижута и церемониални предмети, намерени в гробниците на Древен Египет. На камъка е изсечено името на Леви.

4. Четвъртият камък е наречен мофек, карбункул, антракс. Имената отразяват характерния цвят и в превод означават "въглища". Краткото описание на антракса, дадено от прочутия древногръцки учен Теофраст, позволява с голяма сигурност да се каже, че така са наричали граната. Имал е "цвят червен, а изложен на слънце, наподобявал горящи въглища". Въпреки това етимологията на древноеврейското название не е ясна и дава възможност за други тълкувания. В някои преводи камъкът е посочен като тюркоаз. Той е с небесносин цвят, а залежите му на Синайския полуостров са известни от древността. Широко е използван в украшенията на Египет и Месопотамия. Тюркоазът определено трябва да присъства в светите одежди на първосвещеника и вероятно е четвъртият камък в нагръдника. На него е изрязано името Юда, а знамето на това племе е било небесносиньо.

5. Петият камък в нагръдника е шапир или сапфир. Теофраст описва подробно този скъпоценен камък, като отбелязва неговата особеност - наличие на "златни точки". По тази причина мнозина учени еднозначно го идентифицират като лазурит (лапис лазули) - непрозрачен, тъмносин камък, най-добрите образци на който са обсипани със златисти кристалчета от пирит. Сапфирът е най-често споменаваният скъпоценен камък в различни стихове от Библията - 13 пъти. Според Епифаний на него е изсечено името на Дан - пети по реда на раждане син на Яков, според други интерпретации е името на петия син на Яков и девети по реда на раждане - Исахар.

6. Шестият камък  е яхалом на иврит. В някои преводи го наричат елмаз. Диамантът обаче не е бил известен на древните евреи и следователно не може да украсява дрехите на първосвещеника. Според Септуагинта и Вулгата шестият камък е бил "иаспис" - еквивалент на древноевройското "яшфе". Вариантите са това да означава яспис или нефрит. Едни го отнасят към коляното на Нефалим, други - на Завулон.

7. Седмият камък  на нагръдника е най-трудно да бъде определен. Гръцкото му име "лигурион" обикновено е тълкуван като "урината на рис". Теофраст го описва като жълт, от който са изрязвали печати, хладен и много прозрачен. Има много големи различия в превода на името: опал, кехлибар, хиацинт. Също много са и вариантите за отнасянето му към Израелевите племена: Гад, Дан или Йосиф.

8. Осмият камък  в нагръдника е "шебо" на древноеврейски - по името на държавата Саба (Шева) в южната част на Арабския полуостров, откъдето е Савската царица - днешен Йемен. В древни преводи винаги е сочен като "ахат", един от най-почитаните камъни в древността. Трудности възникват само от съотнасянето му към племената на Израел. Според едни отговаря на Асир, според други - на Нефалим, трети го приписват на Вениамин.

9. Деветият камък  в нагръдника е аметист, единодушни са всички автори. Името на иврит "ахлама" означава, че камъкът има свойство да потапя в сън и да внушава видения. Гръцкото му название "аметистос" подчертава, че пази от опияняване. Камъкът е с редкия лилав цвят с богати нюанси и има дълга история на употреба. Според Епифаний на него е издълбано името Исахар, други версии сочат Гад или Дан.

10. Десетият камък  "таршиш" почти навсякъде се превежда като хризолит. Това означава златокамен (от гръцки "хризос" - злато, и "литос" - камък). Древноеврейското име насочва към пристанищния град Таршиш, често споменаван в Библията, откъдето очевидно е бил доставян. Позоваването на жълтия цвят означава, че може да се има предвид и яспис или жълт кварц - цитрин. На камъка е гравирано името на десетия син на Яков - Завулон, има и варианти за Асир и Нефалим.

11. Единадесетият камък  е "шохам", обикновено превеждан като оникс. Среща се и като берил. Според Епифаний така е означаван син камък, известен днес като аквамарин. Някои изследователи оспорват това, тъй като при изработването на първия нагръдник аквамаринът едва ли е бил известен. Те предполагат, че може би става дума за малахит или тюркоаз. Древноеврейското название обаче навежда на оникс - ивичест халцедон, красив и здрав камък, използван в Древна Гърция за изработване на камеи. Върху 11-ия камък е издълбано името на Йосиф.

12. Дванадесетият камък на нагръдника е посочван като "яшпех", яспис или оникс. Според Вулгата пък е берил. Трудно е да се определи кой да бъде предпочетен. Може да бъде мраморен оникс, зелен яспис, тюркоаз, малахит. На него е гравирано името на последния син на Яков - Вениамин.

, , , , , , , , ,
Сравнение на продукти
Powered by Cloudcart